Aug 13, 2008, 10:59 AM

Самодива

  Poetry » Love
1.4K 0 21
 

Ще бъда във съня ти непокорна,

ще те преследват черните очи,

усмивката блажена и доволна

и пъстрата палитра от мечти.

 

Ще идвам всяка нощ тихо,на пръсти,

ще те докосвам с нейните ръце,

а устните ми алени и дръзки

ще подлудяват мъжкото сърце.

 

Ще идвам с всеки залез по-красива

и ще си тръгвам с първите лъчи,

защото любовта е самодива

със черни като въглени очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...