Самодива
Самодива
Там в тъмнината нощна
горска птица глас снишава,
в тъмната дъбрава страшна
черен дъб се извисява.
Горе в звездното небе
бледа, кръгла и красива,
свежда своето лице
пълнолика месечина.
Сянка бавно се прокрадва,
спира във гората,
сякаш тайно се надява
да се слее със тъмата
Тук под старото дърво
изворчето горско свива
покрай черното стъбло
на една коприва.
Тя във бистрите води
своя цвят оглежда,
стройната снага гори
в жарката одежда.
А пътя тъмен, тесен
нежна чувствена, искряща
звънва чудна, дивна песен –
приказка трептяща.
Тя е лека и ефирна,
като облак в синевата,
и със дъх на смирна,
и с коси в позлата.
Дух ли е или реалност
горското момиче,
дето тъй нехайно
къдрите си кичи?
Неговия поглед жаден
пътника смущава
и през следващия ден
той избра забрава.
© Лилия All rights reserved.
