САМОХВАЛКО
Врабчо весело си пее
и на клонче се люлее:
"Чики, чики, чик-чирик,
аз съм вече ученик!
Буквичките наредих.
Пет задачки сам реших.
Съчинение написах
и под него се подписах.
Нарисувах самолет -
аз - пилотът, най-отпред.
Зная вече и да плувам -
от вода не се страхувам.
Казват, че съм хубавец,
ала аз съм и храбрец."
"Врабчо, моля ти се, спри!
Самохвалко не бъди!
Що е скромност научи!
Научи и запомни!"
© Лилия Велчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
