САМОХВАЛКО
Врабчо весело си пее
и на клонче се люлее:
"Чики, чики, чик-чирик,
аз съм вече ученик!
Буквичките наредих.
Пет задачки сам реших.
Съчинение написах
и под него се подписах.
Нарисувах самолет -
аз - пилотът, най-отпред.
Зная вече и да плувам -
от вода не се страхувам.
Казват, че съм хубавец,
ала аз съм и храбрец."
"Врабчо, моля ти се, спри!
Самохвалко не бъди!
Що е скромност научи!
Научи и запомни!"
© Лилия Велчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
