Саможертва
Ще ме погледнеш ли?
И ще ме поносиш ли в сърцето си?
Само да се свия тихо, без да ти тежа,
за прошката пожертвал себе си,
не искам нищо друго, единствено да полежа.
А колко ще се лутам,
ако път и отговор към него не открия.
Отчаян ще се моля паднал и ще лазя
сетен да достигна и да се разкрия,
изгаряйки в теб, искрата първородна да опазя.
Нужна ти е жертва.
За мен е късно, ще поема тази отговорност
безвъзмездно, за да може да се преродиш
и да получиш истинска възможност,
последната от всички, за да се спасиш.
© Валентин Илиев All rights reserved.
