5.08.2008 г., 9:27 ч.

Саможертва 

  Поезия
1742 0 12
 

Ще ме погледнеш ли?

И ще ме поносиш ли в сърцето си?

Само да се свия тихо, без да ти тежа,

за прошката пожертвал себе си,

не искам нищо друго, единствено да полежа.

 

 

А колко ще се лутам,

ако път и отговор към него не открия.

Отчаян ще се моля паднал и ще лазя

сетен да достигна и да се разкрия,

изгаряйки в теб, искрата първородна да опазя.

 

 

 

Нужна ти е жертва.

За мен е късно, ще поема тази отговорност

безвъзмездно, за да може да се преродиш

и да получиш истинска възможност,

последната от всички, за да се спасиш.

© Валентин Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??