Самоспасение
В студената нощ ще поплача,
цигара не ми се намира...
Изгубена в локвите крача.
Вървя, но не ми се прибира.
Объркана, смачкана, клета
задържам гнева затаен.
В яда си планирам вендета,
но всъщност - вендета към мен.
Сега ще крещя и ще псувам,
ще бъда съвсем безпощадна.
Простете. Така се лекувам.
Изправям се след като падна.
Във друг да потърся утехи...
Та има ли бели коне
и рицари в тежки доспехи?
Е, аз не познавам поне!
Не трябва, не мисля, не мога
от утре да бъда различна.
Това ли да правя, за Бога!?
Да ставам фалшива, двулична?!
Предателство и изневяра
не виждаме как да простим.
Животът е покер, но зара
е толкова непредвидим!
© Юлия All rights reserved.
