Самота
Ти отиде си в нощта и остави ме съвсем сама.
Опитах се със думи да те върна,
но глас в пустиня онемя.
Поисках със очи да те настигна,
но те пресъхнали от сълзи са сега.
Със две ръце поисках да те пипна,
ала те, треперещи, изгаряха по теб.
Със тези две ръце аз исках да си върна
огънчето от твоето сърце.
Събудих се, от ужас онемяла,
че няма да се върнеш ти.
Огледах се - до мен лежеше
само твоят син.
Погледна ме с очи засмени.
Попита ме: "Ей, мамо, добре ли си, кажи?"
Аз гледах го смутено и думичка не промълвих.
Какво да кажа на детето, на нашият пораснал син?
Че ти остави ни, за гдето,
обичах те със пламък ДИВ.
© Стоянка Маринова All rights reserved.
