May 20, 2014, 11:14 PM

САМОТА

  Poetry
495 0 0

                                                                                            "Едва, когато нещо си отиде,
                                                                                            едва когато с нещо се простиш,
                                                                                            разбираш..."


Разбираш ли
или още ти е странно,
че мен ме няма в този дом
и тъмнината, тиха, бездиханна,
до тебе сяда вечер мълчешком...
Ще запали свещ, ще сипе вино,
"Наздраве" ще ти каже шепнешком
и ще се стопи в тишината
на твоя пуст и празен дом.
И вече няма смисъл да се сърдиш,
и вече няма смисъл да крещиш,
най-хубавото в живота ти си тръгна,
без дори да рабререш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...