Самота

Dec 3, 2007, 3:16 PM

Poetry » Other

586 0 9

И когато всичко в миг заглъхне,
оставайки сама със свойте мисли,
сълза бистра ще пророня,
мечта едничка аз да сбъдна,
бягайки от мене всеки път...
винаги щом помисля си,
че достигам този връх.
Да, ще плаче раненото сърце,
заглъхнало в кътчетата тъмни
на мъки наболели... ще плаче
и за прошка ще се моли,
защото само е, а не иска тъй да бъде.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

SKY (София Русева)

2007-12-04T14:20:08+02:00

вЪВ ПОВЕчЕТО МИ СТИХОВЕ ИМА ДОСТА НАМЕСА от страна на Разума ми. Това е изцяло "казано" от Душата.
Aneta_kz (Анета)

2007-12-04T00:15:02+02:00

Поздравления и от мен, София!
Nelsan (Нели Вангелова)

2007-12-03T22:13:10+02:00

Аз пък мисля, че ти можеш да пишеш много по-хубаво. Това е някак прекалено сладникаво и му липсва онази образност, която откривах в други твои стихове. Може би е писано преди време?
dodic (Деян Димитров)

2007-12-03T22:10:31+02:00

Поздравления.
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2007-12-03T18:57:04+02:00

Хареса ми!
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

2007-12-03T16:29:11+02:00

Браво!
annci77 (Анна Петрова)

2007-12-03T16:25:41+02:00

Страхотно!
Романтик (Христо Костов)

2007-12-03T15:34:54+02:00

Поздравления, София!!!
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

2007-12-03T15:22:40+02:00

Ще си намери половинката,да знаеш!Тъжничко е!Поздрави от мен!!!

Самота

Свързани произведения

Comments

Random works