И когато всичко в миг заглъхне,
оставайки сама със свойте мисли,
сълза бистра ще пророня,
мечта едничка аз да сбъдна,
бягайки от мене всеки път...
винаги щом помисля си,
че достигам този връх.
Да, ще плаче раненото сърце,
заглъхнало в кътчетата тъмни
на мъки наболели... ще плаче
и за прошка ще се моли,
защото само е, а не иска тъй да бъде.
© София Русева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
