Jun 22, 2010, 10:45 AM

Самота 

  Poetry » Love
338 0 1

Празен дом, самотна къща,

тъжни стаи и стени,

две ръце нощта прегръщат,

плачат тъжно две очи.

Едно сърце самотно страда

по изгубени мечти,

една душа във бездна пада,

но пак мъчително мълчи.

Не мога да ти кажа "тръгвай",

не мога и да кажа "спри".

Отвътре вече аз съм мъртва,

обичах те, но ти сгреши.

И тази грешка е последна,

последни са и моите сълзи!

Вярвала съм в тебе безрезервно -

бъркала съм любовта с лъжи!

© Невена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Думите на твореца ... толкова красиви... а сърцето заобиколено от болка..

    пп (една душа във бездна пада,
    но пак мъчително мълчи..) - невероятно
Random works
: ??:??