Jan 4, 2008, 4:58 PM

Самота

  Poetry » Love
1.4K 0 9
Самота
Сред много хора, а самотен,
безкрайна мъка тлее в мен
лице студено и сърце сломено -
не ще дочакам следващия ден!
Поглеждам автомата,
след миг ще бъде зареден
първи изстрел е сигнален
вторият ще е в мен!
И когато чуеш новината
за погубения млад войник,
над теб ще тегне чувството зловещо,
че ти си неговият смъртен вик!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариян Методиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Т`ва много ми хареса.Е виж,значи болката се трансформира в нещо прекрасно...
  • Лелее, тука ме удари в десятката!! Имам афинитет към автоматите.. Обаче все пак се замисли... струва ли си?? Не ти ли се иска да останеш, за да и покажеш, макар и след време, колко по - добър си от нея в много неща и в живота изобщо... Може и да е кадровачка, ама това с автомата няма да го оцени, да ти кажа.
  • Няма 2 мнения по въпроса, много добро!
  • Просто вече нямам думи.Браво
  • Хареса ми много!Поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....