Jan 4, 2008, 4:58 PM

Самота

  Poetry » Love
1.4K 0 9
Самота
Сред много хора, а самотен,
безкрайна мъка тлее в мен
лице студено и сърце сломено -
не ще дочакам следващия ден!
Поглеждам автомата,
след миг ще бъде зареден
първи изстрел е сигнален
вторият ще е в мен!
И когато чуеш новината
за погубения млад войник,
над теб ще тегне чувството зловещо,
че ти си неговият смъртен вик!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариян Методиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Т`ва много ми хареса.Е виж,значи болката се трансформира в нещо прекрасно...
  • Лелее, тука ме удари в десятката!! Имам афинитет към автоматите.. Обаче все пак се замисли... струва ли си?? Не ти ли се иска да останеш, за да и покажеш, макар и след време, колко по - добър си от нея в много неща и в живота изобщо... Може и да е кадровачка, ама това с автомата няма да го оцени, да ти кажа.
  • Няма 2 мнения по въпроса, много добро!
  • Просто вече нямам думи.Браво
  • Хареса ми много!Поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...