Самота
Един свят, изпълнен със самота,
една земя, едно небе...
Една душа, обляна във студенина.
Едно море, пълно с лъжа...
Един живот, изпълнен със страдание.
И едно сърце, разбито в нощта.
Един път, навярно грешен...
И погледът в нощта остана все студен.
Студени са и хората, облечени в безразличие,
наранени от грешки и дела.
Един живот, навярно провален,
една съдба, навярно пропиляна.
Годините ме правят толкова студен,
а въпросът е: Кога ше дойде краят?
Мълчанието ме караше да тъжа,
а дните просто си летяха.
Болкaта ме караше да продължа,
а хората безчувствено вървяха.
Времето навън бе толкова студено,
студени бяха и хорските лица.
А сърцето - безпощадно изгорено.
Има ли живот и след смъртта?
© Стефан All rights reserved.
