Някога болеше, но вече не боли,
някога кървеше, но вече не кърви.
Някога я мразех и проклинах,
но вече много я обикнах.
Някога ме беше страх,
днес със нея заживях.
През деня я благославям,
вечер я моля с мен да остане.
Самотата е, не я познавах,
но сега я обожавам.
Искам вечно да е с мен,
да не ме напусне някой ден.
© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
