Самота
Не знам престъпница по-страшна от тази с име САМОТА.
САМОТА
И добре да живее, човекът разбира,
че дори в пълна къща със весела глъч,
самотата е страшна, че тя те убива
и гасне в очите ти сетният лъч.
Запълнен, денят ти несетно минава -
с децата в игрите, със песни дори,
но вечер кошмарът косите изправя
и самотата идва да те мори.
А твоята стая е толкова сива,
леглото до тебе тъй пусто стои.
И няма я, няма мечтата красива,
часовникът бавно стрелките върти -
запиташ тавана, съвет му поискаш,
а той, начумерен, надменно мълчи.
За сън ти си жадна, очите си стискаш,
очакваш гальовните дневни лъчи.
Щом съмне отново, кръгът се затваря -
денят е добър, а нощта е кошмар.
Отново, отново се всичко повтаря,
как тежко е сам да си, сам, без другар.
О, нощи самотни, кошмарни, безсънни,
не идвайте вече тревожни при мен!
Вървете далече - в простори бездънни!
На мен оставете лъчистия ден!
© Анка Келешева All rights reserved.
