Златна есен, но не от злато, а от зло.

Тъжна песен без ноти.

Плачещо момиче

пред прозорците

на своите дни стои.

Стои и гледа!

А навънка - студ пронизващ

симулира своята победа.

Дъжд пороен

немилостно вали

и капките му - не вода,

а куршуми са от орис зла!

Виелица вълшебна и вятър-рицар...

Две перца изтръгнати...

Две сърца невърнати!

Ледена принцеса

спусна своята завеса.

Тя вдовица е със рокля бяла

и толкоз път, що бе извървяла,

такова нещо никъде не бе видяла!

Радост отнета - половин монета.

Тук властва тъгата - убила цветовете на дъгата.

Животът няма смисъл - спомен бегъл.

Спомен, нереален.

Човек безидеален.

Човек безначален!