Самота

25.10.2011 г., 16:26 ч.

Поезия » Бели стихове

676 0 1

Златна есен, но не от злато, а от зло.
Тъжна песен без ноти.
Плачещо момиче
пред прозорците
на своите дни стои.
Стои и гледа!
А навънка - студ пронизващ
симулира своята победа.
Дъжд пороен
немилостно вали
и капките му - не вода,
а куршуми са от орис зла! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самота

Искате да прочетете повече?

Предложения