Самота
Златна есен, но не от злато, а от зло.
Тъжна песен без ноти.
Плачещо момиче
пред прозорците
на своите дни стои.
Стои и гледа!
А навънка - студ пронизващ
симулира своята победа.
Дъжд пороен
немилостно вали
и капките му - не вода,
а куршуми са от орис зла!
Виелица вълшебна и вятър-рицар...
Две перца изтръгнати...
Две сърца невърнати!
Ледена принцеса
спусна своята завеса.
Тя вдовица е със рокля бяла
и толкоз път, що бе извървяла,
такова нещо никъде не бе видяла!
Радост отнета - половин монета.
Тук властва тъгата - убила цветовете на дъгата.
Животът няма смисъл - спомен бегъл.
Спомен, нереален.
Човек безидеален.
Човек безначален!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дамяна Димитрова Всички права запазени
