Самота
Загръща се слънцето
и бавно потръпва в мъгла,
неусетно заспива земята,
покрита с мрежа от сива тъга
и звуците гаснат полека,
потъват и те в самота.
А някъде там
сред стоновете на есента,
сред безлюдните улици,
превзети от тишина,
сред тонове от самота,
топлината на някого,
остава да чака,
една малка душа.
© Мартина All rights reserved.