Nov 27, 2009, 9:00 AM

Самота 

  Poetry
598 0 7

Самота

 

Загръща се слънцето

и бавно потръпва в мъгла,

неусетно заспива земята,

покрита с мрежа от сива тъга

и звуците гаснат полека,

потъват и те в самота.

А някъде там

сред стоновете на есента,

сред безлюдните улици,

превзети от тишина,

сред тонове от самота,

топлината на някого,

остава да чака,

една малка душа.

 

© Мартина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??