27.11.2009 г., 9:00 ч.

Самота 

  Поезия
573 0 7

Самота

 

Загръща се слънцето

и бавно потръпва в мъгла,

неусетно заспива земята,

покрита с мрежа от сива тъга

и звуците гаснат полека,

потъват и те в самота.

А някъде там

сред стоновете на есента,

сред безлюдните улици,

превзети от тишина,

сред тонове от самота,

топлината на някого,

остава да чака,

една малка душа.

 

© Мартина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??