Самота
Луната е облечена в цветовете на тъгата,
Луната е самотна, никой не обръща поглед към нея,
И вълци вече не вият, свистят само гуми по асфалта,
Луната е забравена, очите гледат само в екрана.
Луната е забулена в прогнили романтични дрипи,
Облаците са изпокъсани дантели, сватбен траур,
Луната е проскубала перата на всички нощни птици,
Совите са вдовици, напразно изплакващи своята печал.
Луната е самотна, изгасете светлината,
Спрете всички лампи, покрийте всички екрани,
Затаете дъх и вдигнете очи към луната,
Тя ще е винаги там, а вие сте тук само за малко.
© Ваня Накова All rights reserved.
