Самота
Писък на ранени птици,
синьо-бял в нощта рефрен.
На живота тъй коравата десница
с шамар събуди моят ден.
Посява в буря нови рими
ритъмът повикал любовта.
В тях ме няма и ме има,
раздвоена между близост и вина.
Отчита време грешки остарели,
белязали раздяла на сърца
и мисли без забрана полетели
търсят все изгубени слънца.
Там съм - силна и сама,
простила не преглътната обида.
И птицата с ранените крила
към свободата си успя да иде...
Не я търси във луностишия,
замръзнали цветя не обещавай!
Непреодолимите различия
на късове не ми подавай!
Аз съм сянка в слънцето над теб,
притаила силата да заблести -
едно кристално късче лед
осъдено сред самотата да искри.
23.09.2017 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
