1.10.2017 г., 9:23 ч.

Самота 

  Поезия
460 1 11

Писък на ранени птици,
синьо-бял в нощта рефрен.
На живота тъй коравата десница
с шамар събуди моят ден.
Посява в буря нови рими
ритъмът повикал любовта.
В тях ме няма и ме има,
раздвоена между близост и вина.
Отчита време грешки остарели,
белязали раздяла на сърца
и мисли без забрана полетели
търсят все изгубени слънца.
Там съм - силна и сама,
простила не преглътната обида.
И птицата с ранените крила
към свободата си успя да иде...
Не я търси във луностишия,
замръзнали цветя не обещавай!
Непреодолимите различия
на късове не ми подавай!
Аз съм сянка в слънцето над теб,
притаила силата да заблести -
едно кристално късче лед
осъдено сред самотата да искри.

 

23.09.2017 г.
Бадемов Цвят

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепен поетичен отговор на моите мисли, Дочка! Благодаря сърдечно за него!
  • "раздвоена между близост и вина.
    Отчита време грешки остарели"...
    "едно кристално късче лед
    осъдено сред самотата да искри."

    Наклонената плоскост на греха-
    пластинка лед над езеро от гняв.
    Ще се стопи... И дълго край брега
    ще плуват малки късчета душа...

    Харесах и аз!
  • Благодаря ти, че намина, Веси! Слънчев поздрав и от мен!
  • Много е хубаво, Мимка! Поздравления и от мен!
  • !!!
  • Благодаря за прекрасните отзиви! Честит празник на поезията и на вас!
  • Поздравления за хубавия стих!
    Честит празник на поезията!
  • Хареса ми, Мимка! Поздрави!
  • Благодаря най-сърдечно! Поздрав и щстлив неделен ден желая!
  • Много хубаво, отразило нюансите и чувствата в любовта, разочарованията, характерите....
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??