Дали ще плача или ще се смея,
всичко води пак към нея.
Тя се крие в сянката, в мрака.
Понякога е топла, друг път е студена,
но накрая поразен си ти от нея.
Към теб е нежна, друг път е коварна.
Мрази те - обича те и ти изневерява.
Лягаш с нея, сутрин ставаш,
ала не усещаш как животът ти проваля.
Самотата, тя е главна героиня...
Мразя я, дявол да я взима!!!
© Лъчезар Андреев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
(6)