Дали ще плача или ще се смея,
всичко води пак към нея.
Тя се крие в сянката, в мрака.
Понякога е топла, друг път е студена,
но накрая поразен си ти от нея.
Към теб е нежна, друг път е коварна.
Мрази те - обича те и ти изневерява.
Лягаш с нея, сутрин ставаш,
ала не усещаш как животът ти проваля.
Самотата, тя е главна героиня...
Мразя я, дявол да я взима!!!