Jul 1, 2009, 10:32 PM

Самота 

  Poetry » Love
1342 0 5

Дали ще плача или ще се смея,

всичко води пак към нея.
Тя се крие в сянката, в мрака.

Понякога е топла, друг път е студена,

но накрая поразен си ти от нея.

 

Към теб е нежна, друг път е коварна.
Мрази те - обича те и ти изневерява.

Лягаш с нея, сутрин ставаш,

ала не усещаш как животът ти проваля.

 

 

Самотата, тя е главна героиня...
Мразя я,  дявол да я взима!!!

 

 

© Лъчезар Андреев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??