Mar 28, 2007, 10:11 PM

Самота, моя самота

  Poetry
867 0 5
Самота, моя Самота...
приятелко добра...
само ти ми оставаш накрая...
само ти не ме предаваш...

Как винаги си ми вярна, Самота...
как успяваш да не бягаш...
А аз те гоня, казвам ти "махай се",
но ти се връщаш... отново...

Усмихваш се тъжно... разбиращо...
Не задаваш въпроси...
не питаш боли ли...
Просто целуваш сълзите ми,
прегръщаш ме нежно...
и пак успяваш да възродиш мечтите ми...

Ела, Самота, моя приятелко добра...
прегърни ме... утеши ме...
остани... остани, Самота...
само ти ще си с мен до края на света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекалено е тъжно, но ми харесва!
  • Благодаря ти, че четеш стихотворенията ми!
  • Тъжен стих, Диана!!! Но ми хареса!!! Поздрави!!!
  • Благодаря ти от сърце
  • Прекрасно е!
    Самотата ще е с теб,до момента до който ти я търсиш!
    Стихът ти ми хареса много!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...