Feb 7, 2017, 8:39 PM

Самота, не любов!

  Poetry » Love
620 2 2

В къщи си си.

Разпилей косите си.

Съблечи дрехите си.

Разроши косите си.

Пристъпи, бавно, боса си.

Крачи сама със себе си.

Стигни до леглото си.

Прегърни самотата си.

Събуди се...

Промени се...

Промени съдбата си...

Промени ежедневието си...

Сбъдни мечтите си!

Не си лягай със самотата си!

Усмихни му се.

Вземи щастието си в ръцете си.

Прегърнете се.

Допълнете се.

Любете се.

Вече забрави самотата си!

Имате любовта в сърцата си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сидерова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...