Самота за двама
Луната изгрява-отново сама,
тъмни облаци крият звездите.
Едно самотно небе,
една тъжна луна
и едно момиче обляно в сълзи.
заровено в кубища писма
не стигнали до своя получател,
само трие свойте сълзи.
Само е то-като луната,
сам е и той-кръдеца на сърца.
И двамата се обвиняват
далеч един от друг
а в същност така близо-
сами под една луна.
разбира той едва сега,какво загуби,
какво се опита да убие.
търси път той към нея.
Път към щастието предишно.
Щастие което отдавна
не му принадлижи.
Разбира той но е прекалено късно
сега тя е просто труб студен!
Мъртва е!!!
Но любовта е жива-
тя не ще умре!!!
Любовта която,
звинаги ще свързва две души
обечени до край да са САМИ!!!
© Калина Павлова All rights reserved.
Краят е прекрасен 
