Самотата
Има нещо толкова велико,
има нещо толкова неземно.
Не ти е нужно нищо повече
от туй - да виждаш щастие.
А то се крие не в мислите,
не в болката и самотата,
а в простата едничка Тя,
наречена е - Любовта!!!
Търся я нейде там,
а тя е толкова далечна
за мен, за теб, за всички,
защо крием се във срички?
Делата ни говорят празно,
а мислите потайно.
Страхът е диря наша,
а от любовта се плаша?!
Отново се е скрила
и само си нашепва,
защо се появи в нощта,
защо преследваш ме в съня.
Болката в мен прелива.
Душата ми се свива,
а истината е една -
Любов е всичко тук сега!!!
Не ти е нужно нищо повече
от мъничко прозорче към света.
Да виждаш ти луната и дъгата,
знаейки, че са по-ценни от цената.
За тях не плащаш нищо ти
Освен да се влюбваш от зори.
С бухалът си ти говориш,
а петелът все ти пее:
Събуди се ти, момче.
Колко си добро дете!
Не е нужно нищо друго,
а една усмивка само...
Може болката и самотата
никога да не изчезнат,
но ще знаеш, че в тъгата
все намерил си другар.
Време е да се събудиш
и причина да живееш.
Събуди се ти, дори
да не е във зори...
© Юлия Работова All rights reserved.
..някак си ми се разводнява твоя, аз лично бих махнала поне две строфи. Чувствата са си чувства, но все пак трябва да се придържаш и към звучене, има доста работа по ритмиката и на места изместваш централното послание..оставяш го някак в периферията...това е моето мнение, имам и още какво да кажа, но ще се въздържа за да не досаждам, ако искаш едно мнение-пиши, ще ти пратя на имейла каквото имам като препоръки.Поздравявам те за идеята и за попаденията, за смисъла и за това,че чувстваш 