Самотата
Самотата
От всяко нещо на земята
най обичам Самотата.
Да бъдеш сам – е благодат
в този тъй объркан свят.
Защото само сам човекът
вижда стръмната пътека,
която води го отвъд
тленната телесна плът.
И само сам по нея с мъка
креташ, докато чекръкът
превърта дните… трака-трак –
празен отминаващ влак…
Да бъдеш сам за кратко само –
щастие е най-голямо,
за дълго става вече ад
и копнееш за събрат,
с когото да си кажеш дума
и да повървиш по друма
на общия човешки ход
към небесния Живот.
© Бòгумѝл Шàар All rights reserved.
