Nov 20, 2021, 3:08 PM

Самотата 

  Poetry » Phylosophy
530 2 5

Самотата

 

От всяко нещо на земята

най обичам Самотата.

 

Да бъдеш сам – е благодат

в този тъй объркан свят.

 

Защото само сам човекът

вижда стръмната пътека,

 

която води го отвъд

тленната телесна плът.

 

И само сам по нея с мъка

креташ, докато чекръкът

 

превърта дните… трака-трак –

празен отминаващ влак…

 

Да бъдеш сам за кратко само –

щастие е най-голямо,

 

за дълго става вече ад

и копнееш за събрат,

 

с когото да си кажеш дума

и да повървиш по друма

 

на общия човешки ход

към небесния Живот.

© Бòгумѝл Шàар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!
    Хубави стихове!
  • Изпразнен от себе си, от целия свят, се сливаш с безкрая и си благодат
  • От безктрайната наситеност на тишината,
    със щастие.... може да се задуши съдбата
  • Много харесах! 😊
  • тогава чуваш най-добре..
Random works
: ??:??