Apr 29, 2016, 7:20 PM  

Самотен си, копеле

  Poetry » Other
906 0 7

по дяволите поезията

по дяволите живота

по дяволите изкуството

някой да ми отреже главата

само докато пуша

ще играя алиса

която не бърза

залисана в гората

по дяволите поезията

с преобърнатите понятия

и заличените метафори

изгорете перото...

по дяволите живота

тъгата прегръща кривите улици

скитници вопли и скитници

самотен си, копеле

загубен си

подготвят те за адвокат в

телевизионна реклама

три маси и ръбът на пластмасов стол

и пожелания за бъдеще

по дяволите изкуството

съзнавам съвсем ясно

някой го следи

сваля

всяко действие

а днес е събота

денят на силните чувства

в кварталните кръчми

псувните и бира

изкуство в крайните квартали

и те умират, нали

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Краси Красимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...