aLmA_mUeRtA
23 results
Присъдата не беше смърт.
След думите ти аз останах жива.
Но помня Страшния си съд,
пред който се изправих. Мълчалива.
Присъдата не ме уби. ...
  548 
Вървиш по все един и същи път.
Очите ти пронизват хоризонта.
Настигаш ме на някой кръстопът.
Поглеждаш. Отминаваш ме. И толкова!
Събирам сили да се съживя, ...
  421 
Суетата -
красива и горда,
е със теб и в най-тежкия ден.
И когато се смееш доволно,
и когато заплачеш смутен. ...
  404 
Сричам любовта си, невъзможната…
в белите тетрадки на снега.
После заличавам разтревожено
тази изповядваща следа.
Стъпките забързани на хората ...
  593 
И вчера беше празник, Господи!
Кога отвикнах да се радвам силно
като дете на близки и на гости,
на клоун от немай къде пристигнал...
Домът, подобно мъртвото огнище, ...
  614 
Най-тихо е след дъжд. И след обида,
(търкулнала се по безумни устни).
Безочлива, нахална и горчива,
сърцето нежелаеща да пуснe.
Горчива като стогодишно вино, ...
  988  23 
Сама сипвам солта. Нямам нужда от помощ.
И на болка търпя. Мазохист по природа...
Споко, нямаш вина. Ти си чист и невинен.
Аз съм твърде сама и това ме убива.
Ти не чувстваш тъга. То не е и нужно. ...
  666 
Писмо до Ромео
Стига си хленчил, драги Ромео!
Няма я твойта добра Жулиета.
Аз съм различна, не съм като нея
и към сърцето не спускам въжета. ...
  883  11 
Дъждовно прераждане
В този дъжд, който днес се излива навън,
ще изкъпя душата си бяла.
Като птица, прелитаща в тихия сън
на дете, от умора заспало... ...
  596 
Последната песен
Последната песен за теб
едва ли ще бъде последна.
Сърцето - замръзнало в лед,
но стига ми да те погледна ...
  736 
Спестените ми стихове...
Спестените ми думи се изливат
в мълчание, подобно на вода.
От извора на глътки бавни пия,
но жадна пак оставам след това. ...
  1259  18 
Стига ми...
Не се усмихвай толкова чаровно...
(и без това съм луда романтичка),
че после твоя поглед ще си спомням
с отронена във тъмното въздишка. ...
  1521  22 
По детски ранима
Не ме оставяй в тъмното сама.
Пораснах, знам, но още се страхувам
от сенките по моята стена,
които вятърът свиреп рисува. ...
  686 
На четири очи със самотата
Ограби ме, нещастнице, до шушка!
В душата не остана нито ред
от нежна обич и пламтящи чувства,
от думите красиви на поет... ...
  808  23 
Тихото признание
Казват, че мълчанието боляло...
но аз обичам твоето мълчание!
Тогава сякаш времето е спряло
и няма мисъл… всичко е дихание... ...
  1007  25 
Когато смърт очите ми затвори...
Когато смърт очите ми затвори,
ако заплачеш тъжен и смутен,
с ръцете си земята ще отворя!
Да те почувствам близо пак до мен! ...
  653  16 
(Не) Святата
Не съм Мария! Не... Не съм Мария
и мойте устни никога молитви
не са изричали (защо да крия?),
но мога и без тях да се усмихвам! ...
  693  27 
Обесена мечта за люлка...
Обеси ми надеждите с въжето,
което плетох с обич цяла нощ.
А казваше ми мама, че мъжете
за имиджа се правели на лоши! ...
  1235  34 
Детето в мене плаче рано сутрин...
Детето в мене плаче рано сутрин,
когато във съня му се промъкват
зли вещици и плашат го до смърт!
Детето в мен по детски още стъпва… ...
  1930  35 
Не всички сме родени Пепеляшки
В измислените приказки любовни
щастлив е винаги финалът.
Слугинята от плаха и бездомна
превръща се в принцесата на бала. ...
  805  21 
Усещане за дъжд...
Този дъжд прилича на самотник!
Плаче по щастливите прозорци.
Моли за внимание и обич,
докато не го прогони слънце... ...
  1208  28 
Като дъжд...
Вали...
и водата се стича
по тъжните улици
като дива река! ...
  693  20 
Твойте стъпки заглъхват...
Ти си тръгна! На прага все още
твойте стъпки пак тихо дочувам.
Ти си тръгна! Бдя в моите нощи,
а във дните кошмари сънувам! ...
  932  28 
Random works
: ??:??