Dec 13, 2016, 7:49 AM

Самотна чайка

  Poetry » Love
756 0 0

Любов ли бе, или заблуда?

Че в сенките на мрака пак съм луда...

пак сама до гроба драг,

избягала от пясъчния бряг.

Една - едничка чайка в небосвода,

оставила назад своята тегоба...,

бавничко прокрадва път напред

и така до следващия ред.

А той не е щастлив изобщо

и сякаш за да нямам с нея общо...

оставям я и аз сама -

както на небето,

така и в любовта.

~Десислава К.~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Консулова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...