Самотна жена

Nov 18, 2015, 8:33 PM

Poetry » Other

338 0 2

Самотна жена

На плажа пуст, есенен, пясъкът блед

е сякаш повяхваща кожа,

а слънцето ниско изпраща привет,

да стопли, обаче, не може.

Тя вдишва с наслада тез късни лъчи,

навикнала в малкото нещо

да вижда красивото с жадни очи

и дребната радocт да сеща.

Да броди в гората сред дъб и ела

и билки и плод да намира,

да гледа отблизо как всякапчела

нектар търпеливо събира.

Да търси в стиха на незнаен поет

утеха, отрада, надежда,

загьрнала женския си силует

с от нея скроена одежда.

А вечер да ляга с мечтата си нов

живот да люлей в свойто тяло,

когото да сгрей със сърце, за любов

докрай още непрегоряло.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

maistora (Красимир Тенев)

2015-12-03T00:30:29+02:00

Хубаво е! Въпреки различните размери на някои букви и думи. Не знам дали целят придаването на на акцент или са спомен от редакция.
dimko63 (Димитър Павлов)

2015-11-20T16:12:17+02:00

Поет от клас