Самотна стая
В ъгъла на стаята седя
и, може би, приличам на играчка.
Неподвижна съм и изпълнена със самота,
нямам сили да направя нито крачка.
Ослепях, когато ти си тръгна -
кажи, как да виждам без твоите очи?
Отиде си и сърцето ми изтръгна -
рана имам, която силно кърви...
Ръце протягам, търся те сред тишината,
а единственият звук идва от моите сълзи.
Болката - пожар запали в душата,
до основи крепостта ми разруши...
Там, отляво, пепелта остана,
погребах небето си, пълно с мечти.
За теб е само вината,
че (без жал) живота ми уби...
© Алехандра All rights reserved.
