Самотната душа
Когато всички вече кротко спят -
в постели меки, топли, споделени,
то други... просто пъзели редят,
със тишината в ъгъла усамотени...
Изсъхнала от самотата си линея,
душата стене, плаче мълчешком,
забравила съм вече да се смея,
седя заключена във стъклен дом...
И няма дума с кой да промълвиш,
децата ти далече, ех... чужбина;
и залъка... с кого да го делиш?
не е спасение, при тях ако замина...
Къде да търся радост и любов,
домът си свиден - как да го опазя?
Дали ще чуе някой моя зов,
преди да съм започнала да мразя?
Уютът ще се върне ли у нас -
душата ми прашаса от стоене.
От себе си ли бягам? Не съм аз...
затънала съм вече до колене...
Спасете ме бе, хора, искам вас,
обични мои, вижте - аз съм жива,
в агония с измъчен глас,
но под прахта душата ми е пак красива...
© Ирена Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ирена, ти ме разплака с тази Самотна душа!
Покъртително искрена си в това откровение.
Ех, тези души!
Лека вечер! -
Хубаво пишеш!Поздрави и от мен!!!
-
С поздрави! Харесах!
-
Благодаря Ви Жани и Дари, че ми помогнахте да видя своя "ОДРАДЕК"
-
но под прахта душата ми е пак красива...
Красива е, много!
Поздрави за емоционалния стих! -
Излязло от душата! Изплакано!
-
Рени,виж само колко хора сме с теб,не тъгувай.
Живей всяка минутка пълноценно,колкото и да боли.
Когато най-малко очакваш,то,ЧУДОТО ще кацне на твоето рамо.Прочети това http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=256746 сигурна съм
че ще ти въздейства,така,както на мен
Прегръдка сърдечна! -
Написаното тук, означава много за мен... Разбрах, че не съм сама оценявам и ще запомня помощта Ви. БЛАГОДАРЯ ! Бъдете здрави и обичани.
-
Няма точни рецепти...и това е епизод от Съдбата.Но стиха е много истински!Поздрав!
-
Сърдечен поздрав!
-
Не си забравена! И ще изтупаме прахта!*
Значи... време е за среща с ПИТИЕ!
Защото се пие и пее заедно с него!
-
Мила Ирена, напълно съм съпричастна към твоите тегоби. Но не си сама, не си, мила. Ние сме с теб. Много други са със същата участ. Кураж!
-
Светли поздрави!
-
Покъртителен вопъл...
Прегръщам те, Рени.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
обични мои, вижте - аз съм жива,
в агония с измъчен глас,
но под прахта душата ми е пак красива..."
Силен стих!Докосна ме!