Самотник

Захвърлен в ъгъла,
стои и ридае
и сълза по сълза,
скършено на две, сърцето си чертае.

Отхвърлен от всички,
в мисли потънал...
Лице мрачно
и гърло изпънал
трудно преглъща,
разсеяно вперен,
малък албум разгръща,
с погледа леден.

Отхвърлен от нея -
в спомени живее,
в душата му вопли,
но на глас не копнее.

Отхвърлен заспива
в ъгъла малък.
Отхвърлен от нея -
чувства се жалък.
Отхвърлен от всички
за нея милее,
отхвърлен и сам -
не му се живее!