Самотникът под твоята тераса
САМОТНИКЪТ ПОД ТВОЯТА ТЕРАСА
… прозорчето ти свети цяла нощ.
Невям и телевизорът работи.
Седя под него – трезвен, стар сархош,
и кротко мръзна в зимните си боти.
Защо не дръпнеш топлото перде,
че да те зърна в жълтата пижама?
Мечтая си за чай от каркаде! –
ако ми слезеш, да го пийнем двама.
Да те загърна с моето сетре –
коя поредна зима то ме топли?
Стих да ти кажа – помня го добре,
от Димчо-Дебеляновите вопли!
И дълго – над панелния ти блок –
да се върти ченгелът на Луната.
Сега – ако отнейде гледа Бог,
дали ще види колко си ми свята?
След малко ще ти кажа: – Лека нощ!
Ще смачкам най-горчивото на фаса.
И ще заспя като във звезден кош –
самотникът под твоята тераса!
1 февруарий 2025 г.
гр. Варна, 9, 30 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
