Самотно цвете
Съзрях там мъничко цвете
зарито в шумата гнила,
а то се бореше тъжно
да получи малко светлинка.
Разбутах старите листа
и то надигна своите перца.
Такива крехки от самота
зимували сред пустота.
Изправи своето телце
крехко клонче олиняло,
видях, че има две листенца
прегърнали се сякаш те.
И ето чудото се случи.
Огря ги пролетното слънце.
То стопли техните телца
и на мига разпериха крилца.
Полях ги с мъничко вода,
помилвах тъжните листа
и то напери мъничка глава
разлисти новичко листо.
И то като живия човек,
нуждаело се от малко ласка.
Да има само светлинка,
стоплено от малко топлинка.
© Елена All rights reserved.
