Самотно цвете
Съзрях там мъничко цвете
зарито в шумата гнила,
а то се бореше тъжно
да получи малко светлинка.
Разбутах старите листа
и то надигна своите перца.
Такива крехки от самота
зимували сред пустота.
Изправи своето телце
крехко клонче олиняло,
видях, че има две листенца
прегърнали се сякаш те.
И ето чудото се случи.
Огря ги пролетното слънце.
То стопли техните телца
и на мига разпериха крилца.
Полях ги с мъничко вода,
помилвах тъжните листа
и то напери мъничка глава
разлисти новичко листо.
И то като живия човек,
нуждаело се от малко ласка.
Да има само светлинка,
стоплено от малко топлинка.
© Елена All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрав,Елена!Цветето, че е само цвете пък е по-мъдро от човека, както и да го завъртиш то само се извива дори и с най-невъзможния пирует, но към слънцето се стреми.Има човеци - не искат да видят слънцето и стоят гърбом.Има други човеци - Хора на които и през ум не им минава да играят ролята на слънцето - да сгреят, да стоплят като се усмихнат...такива едни работи /хем без пари да струват... ХАРЕСАХ! Греещо е с добринка!
-
Радвам се, че ти е харесало.
-
Много лирично и нежно стихотворение си написала, Елена!
Толкова живот има в него и една фина наблюдателност, която неподправено си вложила.
Поздравление за написаното!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
