Самотно цвете
Съзрях там мъничко цвете
зарито в шумата гнила,
а то се бореше тъжно
да получи малко светлинка.
Разбутах старите листа
и то надигна своите перца.
Такива крехки от самота
зимували сред пустота.
Изправи своето телце
крехко клонче олиняло,
видях, че има две листенца
прегърнали се сякаш те.
И ето чудото се случи.
Огря ги пролетното слънце.
То стопли техните телца
и на мига разпериха крилца.
Полях ги с мъничко вода,
помилвах тъжните листа
и то напери мъничка глава
разлисти новичко листо.
И то като живия човек,
нуждаело се от малко ласка.
Да има само светлинка,
стоплено от малко топлинка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
