vyatur13 (Елена)
209 1586
26.03.2015 г., 21:48 ч.

Самотно цвете 

  Поезия » Любовна
454 0 3

Съзрях там мъничко цвете

зарито в шумата  гнила,

а то се бореше тъжно

да получи малко светлинка.

 

Разбутах старите листа

и то надигна своите перца.

Такива крехки от самота

зимували сред пустота.

 

Изправи своето телце

крехко клонче олиняло,

видях, че има две листенца

прегърнали се сякаш те.

 

И ето чудото се случи.

Огря ги пролетното слънце.

То стопли техните телца

и на мига разпериха крилца.

 

Полях ги с мъничко вода,

помилвах тъжните листа

и то напери мъничка глава

разлисти новичко листо.

 

И то като живия човек,

нуждаело се от малко ласка.

Да има само светлинка,

стоплено от малко топлинка.

© Елена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав,Елена!Цветето, че е само цвете пък е по-мъдро от човека, както и да го завъртиш то само се извива дори и с най-невъзможния пирует, но към слънцето се стреми.Има човеци - не искат да видят слънцето и стоят гърбом.Има други човеци - Хора на които и през ум не им минава да играят ролята на слънцето - да сгреят, да стоплят като се усмихнат...такива едни работи /хем без пари да струват... ХАРЕСАХ! Греещо е с добринка!
  • Радвам се, че ти е харесало.
  • Много лирично и нежно стихотворение си написала, Елена!
    Толкова живот има в него и една фина наблюдателност, която неподправено си вложила.

    Поздравление за написаното!
Предложения
: ??:??