Ядосани и недоволни пием и крещим,

вдигаме пак врява, че света ще променим.

Връщаме се вкъщи - мръсни с махмурлук,

бунта ще почака, чувствам се като труп.

Проблема не е в някой, а в самите нас.

Пак се залъгваме на бира със фас.

Никой не иска пръста да си мръдне,

но всеки свободен иска да си тръгне.

Пишем статии и ходим по протести.

Кефим се на клипове и бунтарски песни,

но няма директно действие от нас,

без него всичко си остава фарс.

Отново планове за бъдещето правим,

до утре сме готови всичко да забравим.

Вражда помежду ни, сапунка голяма...

Фалшиви сме като тъпа реклама.