/ по Татьяна Василиади /

В тясната стая трудно се диша...
Някак си празен съм... Уморен...
Гости ще каня... Не мога да пиша...
Нека делят тъгата със мен...

Слагам медец и кипвам ракия.
Кутия с бонбони е вече развързана.
От новия месец Луната ме пие,
а никой при мене не бърза...

А! Там, пред вратата, някой пристъпва...
прошумоляване леко... и тишина...
Момиче във рокля немного скъпа,
тъмно сивичка някак си... и сама...

Приближи се до масата много прилично,
като богиня... А гледа така-а-а...
Тихо попитах: - Как си момиче?!
Продума  ми тихичко: - Аз съм твойта Тъга...

Скромно е моето, за теб, угощение.
Изискано в чашата сипва си чая.
Пия ракия... а тези движения-я-я...
Мислите с нея политат към Рая.

И си помислих, ей тъй, че с момата
цяла вечер ще бъдем... Погледът - дързък...
Много е сам човек със Тъгата...
и на вратата - почука ми Мързелът!

Там, до камината, позасмя се и седна.
Унило погледна наредената маса.
Към своята чаша дори не посегна,
дори не видя, че Тя е прекрасна...

Паяжина плетеше Интригата по стената...
Хлопаха по вратата: - Пуснете ни! Чакахме толкоз!
Към мене пристъпиха Страхът с Рутината,
дойде и Скръбта... а последна и Болката...

Те пък донесоха изпечена питка.
Всички насядоха нахално до мен.
Как съм отвътре така и не питаха...
Колко е мокро... Колко студено...

Заети са гостите. Всички преживят.
Тъгата ридае. Плаши Страхът.
Мързелът се прозява. Скръбта се разлива.
От Болката вече ушите пищят.

Искам да тръгна... Ей там, през терасата...
Има ли вече за какво да живея?!
Шибани гости! Да ти е..а и масата!!!
Искам да бъда само със нея!

Искам със нея сега да остана!
Облаци отново покриха небето...
Ти долетя! а дали ще останеш...
Колко ли тайни ще скрие пердето...

Кацнаха на дланта ми на ангел крилете
и се представи: - Жената-Мечта!
Писани вежди... Бие сърцето...
В този миг  във дома ми влезе и Любовта!

И на минутката млъкнаха гостите...
Всички наскачаха... Гледат вратата...
Със злоба ми казаха: - Е, хайде, просто ти!
Първа прекрачи навънка Тъгата...

Де да знам откъде - светнаха лампите!
- Извини, закъснях! Задръстване... Пълно с нещастни...
Много ли чака?! Бият камбани,
а пък на прага ми - усмихнато Щастие!

----

Света Маргарита или Санта Рита де Сполето /не е игра на думи/ е светицата на невъзможните каузи. Мъжете ù се молят за прошка, жените за рожба. Нейният ден е 22 май.