Какво не преживява майката Земя,
какво не изживява майчицата клета,
да гледа как човешката ламя
я пълни с кръв и сълзите валят
в пръстта, от мъките обзета.
Повехнали, надгробните цветя
да ги полюшва мъртъв полъх,
димът да се разхожда в запустелите поля
насред останки и неистината гола!
Смълчани буци, напукани от завладяващ смут,
настанил се неусетно изведнъж,
се претъркулват, вдъхват мирис на барут ...