Не мога да кажа сбогом,

а проста дума е тя.

Но в нея се крият

толкова зли и мрачни неща.

Животът промени ме за миг

и всичко свърши с кратък вик.

Всичко се изпари и сега сама бродя

по тихите и пусти улици.

С мисълта за теб, за живота,

за изгубените и пропилени дни!

Убеждавам се с всеки ден,

че беше илюзия голяма

и нявга ще изтлее ли

с мисълта ми няма?!

Последни думи изричам,

последните в нощта:

  "Сбогом! Сбогом! Сбогом!

                Моя измислена съдба!"

Аз вече сама ще я кова

и не ще позволя

в сърцето ми отново

пак стрела.

Ще вървя напред,

а на теб ще кажа само

кратките слова:

         "Сбогом, моя

                             измислена мечта!"

Тез думи като изрека,

на парчета ще разкъсат

душата ми,

но казани веднъж,

ще важат завинаги!

Късно е!

Късно е за прошка.

За мен забрави!

От устните ми ще чуваш

само как изричам

огнените слова:

         "Сбогом! Сбогом! Сбогом!

                    Моя измислена съдба!"