СБОГОМ

Къде изчезна любов моя,
изостана по пътя
Не, недей отново ...
Защо винаги влизаш там,
тази кръчма не е твоя дом,

Ах, да виждам ти не си сама
Е, щом предпочиташ, остани с него
Аз съм малко по-натам
Ако искаш ме настигни

Ако не, ще помня аромата на парфюма, твоя,
да, харесва ми... не, не е така,
не се превземам, точно така
Е, добре, на теб не ти харесвам
Е, щом го каза, мисля, че си права,

Добре де, разбрах... не ми стига,
Дори да ти харесва моята душа,
Недей така, че като дяволица ми звучиш...
какво!?!? Да, остави я на мира!

Трябва ми... знам, вече, да, разбрах!
Не няма да ми помогне
и няма да стана монах
Макар да ми се иска, понякога...

Беше хубаво, но си замина
Беше хубаво, наистина
Беше хубаво, боже, колко много хубаво
Ти толкова усмивки ми подари и
още толкова сълзи...

Мрън!