СБОГОМ
Защо така се случи?
Кой това ти причини?
Човешката небрежност,
или непокорна младостта?
Защо увяхна твоята усмивка?
Защо потъна във пръстта?
Нима не знаеш,
че в океан от сълзи,
давим се сега...
Защо ни изостави?
За теб скърбим сега.
Как за миг увяхна,
твойта вечна красота.
Ти огряваше деня,
ти топлеше света,
а сега е нощ безкрайна,
вечна тъмнина.
Без теб светът е неприветлив.
Мрачен е деня.
Без твойта доброта,
вече няма красота.
И сега,вместо шапка с козирка,
те засенчва сив камък от мрамор,
С две дати, с тире между тях.
И вместо цветя във косите,
два червени карамфила,
от земата черна,
зловещо стърчат.
И вместо пламък живот във очите,
кандило слабо мъжди.
СБОГОМ мило дете,
СБОГОМ душице невинна.
И прости на човека-животно,
на този скот безпощаден,
Ти нямаш вина...
© Гери Лазарова All rights reserved.
(