gerko (Гери Лазарова)
3 6
Feb 4, 2007, 7:51 PM

СБОГОМ 

  Poetry
846 0 2

Защо така се случи?

Кой това ти причини?

Човешката небрежност,

или непокорна младостта?

Защо увяхна твоята усмивка?

Защо потъна във пръстта?

Нима не знаеш,

че в океан от сълзи,

давим се сега...

Защо ни изостави?

За теб скърбим сега.

Как за миг увяхна,

твойта вечна красота.

Ти огряваше деня,

ти топлеше света,

а сега е нощ безкрайна,

вечна тъмнина.

Без теб светът е неприветлив.

Мрачен е деня.

Без твойта доброта,

вече няма красота.

И сега,вместо шапка с козирка,

те засенчва сив камък от мрамор,

С две дати, с тире между тях.

И вместо цветя във косите,

два червени карамфила,

от земата черна,

зловещо стърчат.

И вместо пламък живот във очите,

кандило слабо мъжди.

СБОГОМ мило дете,

СБОГОМ душице невинна.

И прости на човека-животно,

на този скот безпощаден,

Ти нямаш вина...

 

© Гери Лазарова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • посветено е на моя приятелка,която загина в "Индиго" изпитах нужда да напиша нещо...не мога да си дам обективна самооценка,но го писах под действието на много напиращи емоции...
  • Хубаво е, но защо е толкова тъжно? (
Random works
: ??:??