Не беше ден, не бе дори година!
Изминаха тъй много дълги дни,
откакто ти, от този свят замина –
детето в мен остана да тъжи!
А толкова ми липсва добротата
в прегръдката на твоите ръце,
но с дните, избледняваш като вятър,
избрал да броди в своето небе!
Понякога се връщай в мисълта ми,
постой до мен, сълзите избърши,
дори невидима, ще чувствам любовта ти,
но днес ти казвам "Сбогом и прости"!
© Руми All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
