И Август си отиде като миг,
изтече през ръцете като пясък.
Повява вече хладен морски бриз,
а чайките политат с тъжен крясък.
Септември ще рисува златен лист
и вятъра ще носи пъстра есен.
Слънцето препуска през галоп,
а птиците отлитат надалече...
Довиждане на топлия сезон!
И сбогом, мое лято... Вече!
Остана само хубав спомен скъп,
а пясъчните стъпки са далече...
© Пламена Владимирова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
