Sep 25, 2008, 10:53 PM

Сбогом, моя любов

  Poetry » Love
883 0 2

Сбогом, моя любов

Тъжен поглед, премрежен от сълзи.

Усмивка тиха, изпълнена от сладки спомени.

Устни прошепват думи заветни, но звук не излиза:

„Сбогом, моя любов, раздялата е близо.”

Милувка нежна, ръце плахо се докосват.

Последен миг, дорде любовта е жива.

И очите никога не ще се срещнат пак.  


Накрая ще остане само спомена...

за прошепнатите думи...

и отминалата любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...