Sep 25, 2008, 10:53 PM

Сбогом, моя любов

  Poetry » Love
879 0 2

Сбогом, моя любов

Тъжен поглед, премрежен от сълзи.

Усмивка тиха, изпълнена от сладки спомени.

Устни прошепват думи заветни, но звук не излиза:

„Сбогом, моя любов, раздялата е близо.”

Милувка нежна, ръце плахо се докосват.

Последен миг, дорде любовта е жива.

И очите никога не ще се срещнат пак.  


Накрая ще остане само спомена...

за прошепнатите думи...

и отминалата любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...