Mar 21, 2007, 8:49 PM

Сбогом, моя любов

  Poetry
918 0 2

Сбогом, моя любов! Вярвай ми -
ще те преживея.
Ще спотайвам в мене всеки зов,
защото ме е страх да не изтлея.
Понеже пожарът е голям, но вече с пепел го затрупвам.
Варвам ти, че ще се чувстваш сам, но време е да си отиваш.
Време е да ме обичаш, но вече скришом от света.
Време е да се заричаш, че ще погубиш любовта.
Просто всичко си отива и ти нямш сили да го спреш,
просро днес една любов умира и е време да го разбереш.
Време е за всичко, но за обич късно е.
Да, да, ще ти кажа всичко, не си мисли, че ще се изплъзна.
Нищо няма да ти спестя, истината ще изпея
и както лебед пред смъртта, на умиращата ни любов ще се засмея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТтТтТтТтТ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...