Mar 21, 2007, 8:49 PM

Сбогом, моя любов

  Poetry
920 0 2

Сбогом, моя любов! Вярвай ми -
ще те преживея.
Ще спотайвам в мене всеки зов,
защото ме е страх да не изтлея.
Понеже пожарът е голям, но вече с пепел го затрупвам.
Варвам ти, че ще се чувстваш сам, но време е да си отиваш.
Време е да ме обичаш, но вече скришом от света.
Време е да се заричаш, че ще погубиш любовта.
Просто всичко си отива и ти нямш сили да го спреш,
просро днес една любов умира и е време да го разбереш.
Време е за всичко, но за обич късно е.
Да, да, ще ти кажа всичко, не си мисли, че ще се изплъзна.
Нищо няма да ти спестя, истината ще изпея
и както лебед пред смъртта, на умиращата ни любов ще се засмея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТтТтТтТтТ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...