Забулена със черния воал,
спомените изведнъж връхлитат.
Опарена от болка и печал,
а сълзите поройни не се спират!
Умря една любов във онзи ден!
Разби на хиляди парчета едно сърце...
Сбогувах се с един човек студен.
Бистри се в сълзи тъжното лице...
Сбогом казвам на онези дни,
когато всичко бе обляно от любов.
Разбито е сърцето от невинните мечти,
умира то във тоз живот суров.
Сега се скитам, спомняйки за любовта!
По моя път всичко замира...
Вехне всичко тъй, както увяхна обичта,
а всяка част от мене болката разбира!
Сбогом казвам днес на дните.
Тръгвам аз напред дори сама!
Знам, разбити са мечтите,
но че съм наранена, имам ли вина?!
Сбогом казвам аз на любовта,
сбогом и на спомена голям!
Бях щастлива с теб на онез места, но отиде си обичта,
и аз няма да се върна там!