Jan 3, 2021, 9:26 PM

Сбогом, тъжна годино!

  Poetry » Other
830 2 2

Часовникът отмерва последните си дати 

на годината, в която бях без теб, 

ще я изпратя със спомени познати

и без сълзи и плач нелеп.

 

В сърцето ще те нося и 

ще зная, че някъде в Онзи свят

те има и за мен си онзи най-скъп

обичан мой познат.

 

В усмивката ти скъпа се оглеждам 

и казвам си където и да си

за нас се бориш и ни пазиш

от тегоби и нещастия зли.

 

Не тъгувам много вече

във вените ми се разлива топлина

и очаквам в бъдещето

всички наши срещи

пълни с с любов и обич, и светлина.

 

Простила съм и съм простена

и помня всеки мой урок, 

и аз съм с теб, и ти си с мене

почивай в мир, изпращам те с любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дафина Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...