May 25, 2012, 1:58 PM

Сбогуване

  Poetry » Other
2.3K 0 1

Отново зеленее месец май

и слънцето усмихва се, сияй!

Отново празник чука на вратата -

ваканцията вика пак децата!

 

Но те сега са в класната си стая -

последен час с учителката строга.

Говорят си отново за „нещата”,

които са по-важни от „урока”.

 

Изкласиха бързо класовете,

пораснаха децата-първолаци!

Не се смениха само гласовете

на днешните девойки и юнаци!

 

Поглежда ги учителката строга,

но този път, наместо забележка,

въздишка-стон сърцето ù отронва

и не открива правописна грешка…

 

Тя вижда само личицата на

своите деца - порасли птички

и спомени нахлуват ù в душата

за малките, разрошени главички…

 

И сякаш беше вчера първата им среща -

как гледаха я стреснати очички…

Сега е пак сред своите хлапета -

рисуват ù за „сбогом”своите ръчички.

 

Сълзи напират, в гърлото засядат

и искат да прелеят от очите…

На всекиго от себе си раздаде -

да носят част от нея във душите…

 

Дано запомнят  правилата правописни…

И таблицата трудна ще им трябва…

Тя, класната, за всичко се погрижи

с цената на това - да е досадна…

 

За всички ще се моли и надява

най-важното ù правило да помнят:

„Това, което даваш - получаваш” -

житейската ù истина изконна.

 

В сърцето на учителката строга

след всяко име - въгленче остава…

След огъня на детското порастване

завинаги гори една жарава…

 

Но днес е празник! Всички са готови!

Готови са за следващо стъпало!

С очички, вперени във  хоризонти нови -

очите ваши - нейно огледало!

 

В тях се оглежда днес учителката строга

и вижда онова, което е раздала!

Там вижда „знам, научих, мога” -

това е всичко, за което е мечтала!

 

 

 23 май 2012

 

С това стихотворение не претендирам за професионализъм в римите, а само за искреност и отдаденост на професията, която съм избрала.

 

Честит 24 май на всички професионални и не толкова поети!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Ганчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...